ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ДОСТИГНАЛО ДО СЪДБОНОСЕН МОМЕНТ!

МЕМОРАНДУМ: ДА ПРЕДПАЗИМ НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ОТ САМОУНИЩОЖЕНИЕ (pdf)

Автор: Стоян Съргойчев

Facebook: https://fb.me/StoyanSargoytchev                WIKI страница на Български: https://bg.wikipedia.org/wiki/Стоян_Съргойчев

Публикувани книги в България от Стоян Съргойчев (на български и на английски под името Stoyan Sarg), които могат да се поръчат от:

www.uch.bg Ученикарница. (Търсене в дясно: Стоян Съргойчев)

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Неизследвана концепция относно пространството отваря възможност за ново познание относно космоса и нови открития

Съвременната космология все-повече допуска съществуване на т. н. черна (невидима) материя, без да има ясна представа каква е физическата и същност. Но тя е предсказана в БСМ-Супергравитационната теория още през 2001 г, в която е представен детайлен физически модел. Такъв модел не е предлаган в историята на физиката. Ние живеем в океан от невидима материя – около нас и в самите нас. Това е невидима суперфинна субстанция в пространството която се поддържа от супергравитационен закон различен от познатата ни гравитация. Това е специфична структура   изградена от два вида свръхмалки но суперплътни субелементарни частици подредени в нодове - Космическа Решетка. Тази невидима структура определя квантовите свойства на пространството, физичните полета (гравитационно, електрично и магнитно), инерцията, скоростта на светлината, хода на времето и ефектите на Специалната и Обща теория на относителността. Вселената не се разширява, както погрешно се твърди, тъй като наблюдаемото червено изместване от спектъра на галактиките не от Доплеров тип, а от малка разлика в параметрите на Космическите Решетки на отделните галактики. Елементарните частици са изградени от хеликални структури заграждащи затворен обем. Космическата Решетка съдържа огромна скрита енергия (супергравитационни сили) във вид на налягане упражнявано върху обема на този обем. Това определя масата на частицата както и обектите изградени от тези частици. Тази огромна, но скрита енергия не е от електро-магнитен тип и е директно свързана с масата. Тя е навсякъде около нас и е първоизточникът на всички видове енергии включително и ядрената. Възможен е достъп до тази енергия чрез методи алтернативни на познатата ядрена енергия която е базирана на разпадане на обогатен уран. Възможно е получаване на енергия чрез т. н. студен синтез с минимални или без радиоактивни отпадъци, които могат да се окажат като най-опасно замърсяване на земята. През пространството може да се пътува чрез нов вид механизъм за движение, чрез локална промяна на гравитационното привличане.  Ядрените експлозии носят не само радиация, но и временно нарушение на структурата на пространството, които могат да окажат опасни изменения върху живите организми, непредвижвани от официалната наука. А мощни и едновременни ядрени експлозии в атмосферата, могат да доведат до непредвидена досега опасност от изхвърляне на земната атмосфера в космоса. Вселената е безкрайна във времето и следователно има много по-напреднали цивилизации от нашата. Разумният живот на нашата планета не е в резултат на еволюция. В пространството може да съществува информационно поле без да се нарушават познатите закони на физиката.

Публикувани книги от Стоян Съргойчев на български (на английски под името Stoyan Sarg).

Книга: СКРИТА ЕНЕРГИЯ В ПРОСТРАНСТВОТО. Хетеродинен Резонансен Механизъм: Теория и експерименти. ISBN 978-619-7171-89-1

Автор: Стоян Съргойчев (Facebook: https://fb.me/StoyanSargoytchev )

Тази книга е последната от поредицата след трактата на автора, Базови Структури на Материята –  Супергравитационна Всеобща Tеория, публикуван през 2001 (на английски). Тъй като етерният (ефирният) модел на пространството е погрешно отречен преди 120 години, източникът на тази енергия не може да се обясни чрез моделите на съвременната наука и нейното съществуване се отрича. В резултат на дългогодишни изследвания, авторът достига до нов физичен модел на пространството  какъвто не е предлаган в историята на физиката. Това позволява разплитането на загадките около редица явления считани за парадокси. Една от тези загадки е енергията на етерното (ефирно) пространство, което е в основата на познатите ни електрическо, магнитно и гравитационно поле. То съдържа еталонът за време и определя също скоростта на светлината. Без тази енергия не би могла да съществува и никаква форма на живот а без смата структура не може да съществува Вселената в познатият (макар и не напълно)  вид. Настоящата книга е предназначена за изследователска и развойна дейност при усвояването на тази нова енергия. Книгата е превод на английското издание HIDDEN SPACE ENERGY на същият автор (Stoyan Sarg) разпространявана  чрез amazon.com

Издателство: Direct Services Ltd., София 1839, Ботевградско шосе 272

Категория: Научно-технически иновации

Брой страници: 214

Език: Български

Размери: 15,3 х 22,8 см

ПОРЪЧКА: velstar@abv.bg (копирай) или https://azbukari.org/bazar/

ЦЕНА: 30,00 лв.        ДОСТАВКА: - за сметка на получателя дo пocoчeн aдpec или офис на ЕКОНТ в Бългapия.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Книга: ПРОСТРАНСТВО МАТЕРИЯ ЕНЕЕРГИЯ (2022) (Издателство Direct serveces LTD, Sofia)

 

 

ПОЕТИЧНА ПАЛИТРА – поезия и текстове на песни (Публикувана в Амазон през април 2015. Съдържа 60 стихотворения, като 24 от тях са текстове на песни, а мелодиите, композирани от автора са 18. Част от мелодиите са направени на видеоклипове в youtube: търсене: Stoyan Sarg composed songs)

 

http://www.amazon.com/Poetic-Palette-Bulgarian-Stoyan-Sargoytchev/dp/1508515980/

Екстракт от книгата

 

Песни, композирани и изпълнени от Стоян Съргойчев в youtube:

https://www.youtube.com/watch?v=ExRXZ2ziQM8 Песен за Нова Година (декември 2014)

 

http://youtu.be/6cV6wH7VGHg Песен за Васил Левски  (22 януари 2015)

 

http://youtu.be/v6MwsnK-Few  Песен за Петър Дънов (Учителят) –  (1 фев. 2015)

 

http://youtu.be/pzBBrF8_nJ0 Паметник на Свободата  - (10 февруари 2015)

 

http://youtu.be/NT31ryIJruM  Храм-паметник Шипка  (24  Февруари 2015)

http://youtu.be/xIl_Tq1SloM  - Пролет идва  (20 март 2015)


https://youtu.be/E6kD6LVP-w4 Christmas time (Nov 2015)

https://youtu.be/8olK7oWxCfw Коледна песен (22 Dec 2015)

https://youtu.be/X3u-jH3iLK0 Tesla legacy (11 Jan 2016)

 

 

 

 

SARG EFFECT, SARG ANTIGRAVITY (САРГ ефект, САРГ антигравитация)

На 27 Годишна конференция на Society for Scientific Exploration, 25-28 юни, 2008, Boulder, CO, USA, Stoyan Sarg изнесе доклад “Гравито-инерционен ефект за придвижване в пространството предсказан от БСМ – Супергравитационната Обединена Теория”. Този новооткрит физичен ефект е различен от реактивният принцип използван при ракетите. При този новооткрит  SARG (Stimulated Anomalous Reaction of Gravity) ефект се получава векторно силово поле в резултат на изменение на гравитационно-инерционната маса на обекта. Последното се постига чрез модулация на параметрите на пространството (физическия вакуум). За целта се използва ЕМ активирана плазма обгръщаща обекта на движение. Лабораторният ефект демонстриращ това свойство е наречен “Стимулирана Аномална Реакция на Гравитацията (SARG effect). Пълен видеозапис на доклада беше е поместен в продължение на една година в официалната интернет страница на Society  www.scientificexploration.org  а също и в youtube в следните 3 части:

http://www.youtube.com/watch?v=s5ypGrw5q1w   видеоклип част 1

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZOY2mPmZjvE  видеоклип част 2

 

http://www.youtube.com/watch?v=NT7eHuSYayc   видеоклип част 3

 

Ключови думи за Интернет: SARG effect, SARG antigravity, SARG propulsion.

На 26 Годишна конференция на Society for Scientific Exploration, 30 май – 2 юни, 2007, University of Michigan, Lancing, MI, USA, беше демонстриран за първи път уникален експеримент показващ движение базирано на гравито-инерционен ефект, теоретично предсказан от БСМ – Супергравитационната Обединeна Теория, автор Stoyan Sarg (Стоян Съргойчев). Показаният експеримент демонстрира един принципно нов механизъм за придвижване в пространството, базиран на подходяща модулация на параметрите на физичният вакуум. Използваният технически подход наречен “хетеродинен метод” (открит от Stoyan Sarg) позволява осцилиращи ионно-електронни двойки в неутрална плазма да взаимудествуват квантово-механично с една от основните честоти на структурата на физическия вакуум, идентифицирана теоретично, а известна експериментално като Комптънова честота 1.236x1020 Hz. Физичен модел на електрона бeше публикуван от автора във Physics Essays, v. 62, No. 4, 206-2007, (2003) (Интернационален рефериран журнал посветен на фундаментални проблеми във физиката). Новооткритият ефект позволява за първи път обяснение на наблюдавани физически ефекти свързани с НЛО, които се игнорират от официалните научните среди, поради невъзможност за обяснение според съществуващата физика.

Видеоклипове на експериментите в Интернет:

http://www.youtube.com/watch?v=TL4SG3LxWho SARG antigravity 1-st experiment (първи еksперимент)

 

http://www.youtube.com/watch?v=ffAPpWq7kTo Sarg antigravity in light (втори еksперимент на светло)

 

http://www.youtube.com/watch?v=vq0HAhV7Lgs Sarg antigravity in dark (втори експеримент на тъмно)

 

http://www.youtube.com/watch?v=o2r3tiPDqVE SARG propulsion effect (трети експеримент) в затворен прозрачен цилиндър

 

Експериментите демонстрират уникален гравитационно-инерционен ефект наречен САРГ ефект (Стимулирана Аномална Реакция на Гравитацията).

 Един отекспериментите: http://youtube.com/watch?v=TL4SG3LxWho

Keyword: SARG-ANTIGRAVITY, SARG gravito-inertial effect

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Защо е необходима единна физична теория и какво може да донесе тя

Много от наблюдаваните явления в настоящият момент са още загадъчни за науката. Споменавани обикновенно като парадокси, на тях не се обръща достатъчно внимание, а редица от тях като НЛО например се третират даже несериозно. В действителност явленията явяващи се като парадокси заемат една твърде широка област в съвременната физика: от света на елементарните частици до космологичните явления. За тяхното възможно обяснение са изградени и продължават да се градят твърде много абстрактни теории, често влизащи в противоречие помежду си. Модерната физика на 20 век, базирана на квантовата механика и теориите на относителността е постигнала много успехи. Но тя съдаржа и много нерешени проблеми както от физически така и отпринципен характер. Eдин от принципните проблеми е този, че правилата на човешката логика са изключени в някои определено важни области от физиката, като например квантовата механика и са подменени с математическа логика. В резултат на това, принципа на причинно-следствените връзки, например, не се съблюдава при елементарните взаимидействия и редица модели на квантовата механика а впоследствие това се отразява фатално за фундаменталното разбиране на важни физични процеси. Човешката логика е обявена за непълноценна при света на елементарните частици а е възприет принципа на неопределеността. Въведени са много правила неподдаващи се на логическо обяснение, които в редица случаи се нарушават (например СРТ теоремата при взаимодействията на елементарните частици). Известно е, че съществуват редица противоречия между квантовата механика и теорията на относителността. Нерешени проблеми на атомно ниво засягат сериозно приложните науки. От една страна тези науки получиха огромен напредък благодарение на модерни технологии, докато от друга се чувствува липсата на ясно дефинирана вразка със съществуващите модели на атомите. Това затруднява теоретичният анализ на важни области като например енергийните процеси при биомолекулите, подреждането на атомите при нанотехнологиите създаване на нови материали и други. Проблемите най пряко са свързани с модела на атома и неговото ядро (което не може да се разглежда отделно от елементарните частици). Сегашните квантови модели на атома са по скоро математически отколкото физични. (Редица проблеми съществуващи още от преди 80 години не са разрешени, например защо електонът не пада върху ядрото, защо възможните електронни орбити на модела нямат гранични условия и много други). Молекулярната биология, например, се сблъсква с редица парадокси, при анализа на биомолекулите, използвайки атомните модели на квантовата механика.

В същото време когато, човешката логика е изключена от редица явления при елементарните частици и атомни процеси, тя работи безгрешно в обласста на компютрите и кибернетиката. Основните правила при тези науки, обаче са базирани на ясна и правилна основа. Тогава можем да се запитаме: Не е ли парадокс да се обявява, че човешката логика не е всъстояние да работи в определена област? А ако проблемът не е в човешката логика а е резултат на недостатъчно пълна представа за света и материята? В такъв случай, нашето познание би могло да баде само частично близко до истината в някои области, докато в други то може да бъде и твърде далеч.

            В последните няколко години редица отделни изследователи, а сащо така и групи или частни институции се насочиха към изследване на физични явления които преди това а и досега се считат от официалната наука (физиката) като парадокси. Затова те обикновенно са премълчавани не само в научните среди но и в средствата за масова информация. Интернет обаче даде възможност на търсещи изследователи да комуникират помежду си и да обменят информация относно правени експерименти от неконвенционални изследователи, каквато обикновено липсва в официалните научни списания. В резултат на това редица експерименти смятани доскоро за парадокси биват успешно дублицирани с потвърждажане на резултатите. Определено може да се каже че най-голям интерес има към експерименти на Никола Тесла, правени преди сто години. В момента Интернет е залят с информация за този велик изследовател и откривател. Много съвременни изследователи които се запознават с неговите експерименти и идеи считат, че неговите идеи и разбирания за пространството и материяата са били значително по-напред от тогавашната, а в някои случаи и от сегашната академична мисъл. Не случайно експериментите му свързани с окритата от него Радиална енергия не се разбират от официалната наука и досега. А главната причина е, че той е имал друга концепция за пространството (известно също под термина физически вакуум). Неговата концепция е базирана на саществуването на естествена среда – Етер. Яростен защитник на същата концепция е бил и Джеимс Максвел – създателят на модерната електродинамика. В момента официалната физика се бори със един сериозен проблем който е създаден преди 80 години с отричането на Етера, като не смее да се ангажира с промяната на концепцията за пространството. В резултат на това се явява парадоксът: да се изучават свойствата на нещо, докато реалното съществуването на това нещо (Етер) се отрича. При такъв подход само абстрактни математически концепции могат да се развиват, докато човешката логика пропада по много пунктове. Това е било обект на сериозни насъгласия преди 80 години но не и сега. Дори Айнщаин не е бил сагласен с формулираната през 1925 година концепция за пространство-време в квантовата механика, валидна и досега. Проблемът с възприемането на съществуваща среда (Етер) сега обаче не е така безболезнен както преди 100 години. Твърде много суперабстрактни теории биха били застрашени. Каква била ползата, обаче:

Стъпването на правилна фундаментална позиция относно пространство време и материя ще доведе до изграждане на ясно аргументирана и единна теоретична база при която човешката логика и разбиране ще бъдат напълно реабилитирани. Това ще даде небивал тласък на приложните науки. Това предвиждане може да се подкрепи сас следният пример. Защо компютърните науки и приложения достигнаха до такъв бум? Защото са базирани на ясно определена фундаментална концепция и човешката логика работи безотказно на всяко ниво – от най-долното до най-горното.

В момента все по-определено се счита (даже и в официалните академични среди) че пространството съдържа огромна скрита енергия наричана (може би неправилно) нулева енергия) zero point energy (ZPE) на вакуума. Но кой е носителят на тази енергия, ако пространството е празно? А не е ли парадокс също че ние може би живеем в океан от енергия а глобално страдаме от енергийна криза? Такъв абсурд не заслужава ли по-вече внимание и усилия от теоретиците? Да не гожорим, че правилното разбиране на фундаменталната концепция за пространството може да доведе и до осъзнаване на друг не по-малко важен проблем: Реални ли са НЛО и ако да, следва че ние не сме сами. Тогава какво става с тезата че живота е зароден на Земята, за което сега само наивници могат да вярват (в Калифорния вече се дискутира дали да не се включи в учебниците алтернативната идея, че животът не е създаен да Земята). А освен това веднага идва и друг извод, че би могло да се пътува до други слнчеви системи и то най-вероятно чрез непознат за човечеството метод за предвижване. Това са само някои от потенциалните достижения които може да очакваме ако се заемем със реформирането на една отживяла вече фундаментална концепция за пространството.

 

 

Basic Structures of Matter Супергравитационна Всеобща Теория

Stoyan Sarg

(Archived in electronic collection, National Library of Canada, 2002, AMICUS No. 27105955)

Базови Структури на Материята

(Електронен архив в Националната Библиотека на Канада, 2002, AMICUS No. 27105955)

Най нови интердисциплинарни изследвания между различни области на физиката и химията водят до заключението, че пространството в което живеем и наблюдаваме (известно като вакуум) не е празно. В резултат на научно търсене на необходимата структура е достигнато до триизмерен структурен модел, който показва неочаквано добро съотвестствие със експерименталните данни и физични параметри в извънредно широк диапазон на физичните процеси: от елементарните частици до космологични явления. Съгласно този модел, пространството в което ние живеем и наблюдаваме, притежава скрита за нашите уреди структура от субелементарни частици с огромна плътност, подредени в диамантено-подобна решетка от нодове. Тези нодове, няколко порядъка по-малки от елементарните частици, са с гъвкава геометрия. Тази структура се поддържа от първична гравитация, действаща в празно прострнство със сили обратно-пропорционални на куба от разстоянието между субелементарните частици (за разлика от откритата от Нютон гравитация обратно пропорционална на квадрата от разстоъанието). Нодовете на решетката са способни да вибрират и взаимодействуват по сложен начин, саздавайки условия за добре познатите ни физични полета: електрическо, магнитно и Нютонова гравитация. От друга страна тяхната гъвкава структура, позволява да бъдат частично сгавани и измествани от по-плътни структури на движещите се елементарните частици (формирани от същите субелементарни частици но подредени в различна структура). По този начин те игаят определена роля при инерционната маса на атомната материя. Дистанцията между нодовете слабо се влияе от масивни астрономически тела. Това модулира пространството, в което ние съществуваме и е причина за релативистичните ефекти, известни от Общата теория на относителността. Фотоните са специфични вълни със сложна структура а структурата на пространството е причина за постояната скорост на светлината. Елементарните частици, електроните, протоните и неутроните имат също структура, която е изградена от същите субелементарни частици. Новото откритие води до значителна промяна на представите ни за материалният свят и за връзката материя-енергия-пространство-време. На базата на това откритие е построена нова физична теория от унифициран тип базирана на корегирани фундаментални основи. Тя е наречена “Базови Структури на Материята” (БСМ) (Basic Structures of Matter, (BSM)). При новата физическа постановка принципа на причинно-следствените връзки е абсолютно спазен, а законите на човешката логика са валидни за всички области. Тези два основни принципа подсилват неимиверно ефективността на анализа при изследване на сложни физични явления. Така, например, успешно са разшифровани структурите на елементарните частици, включително и на протона, неутрона и електрона, чрез анализ на данните от проведените многобройни експерименти, но от нова гледна точка. Оказва се също, че протоните и неутроните в атомните ядра са подредени в строго определен ред, чиито закономерности точно съвпадат с груповата и редова структура на Менделеевата таблица. (Виж по-долу относно приложението Атлас на Атомните Ядрени Структури). Тази структура всъщност дефинира положението на електронните орбити. Получените атомни модели съдържат всички особености на реалните атоми и са лишени от редица недостатъци на пленетарните квантово-механични модели (електронните орбити се определят не от вероятностни съображения а от ядрената структура, а освен това орбитите притежават гранични условия.). Едновременно с това предложените атомни структури имат същите квантово-механични характеристики (енергийни нива и взаимодействия). Техните физични размери са изчислени и съпоставени с експериментално определените междуатомни разстояния при молекулите. Размерите на протона са допълнително проверени чрез молекулярен вибрационен модел на водородната молекула Н2, който е съпоставен с реални оптически спектри.

Теорията Базови Структури на Материята е написана като научна дисертация с необходимият съпровождащ математически апарат. Материалът е богато илюстриран с фигури илюстриращи модели, графични резултати от математическия анализ, и експериментални данни, използвани за съпоставка на моделите. Дисертацията съдържа 12 глави, като са засегнати области от елементарните частици до космологични явления. Атласът за атомните ядра е оформен като отделно приложение към теорията.

Един от най-важните резултати от БСМ е Атласът на атомните ядрени структури Atlas of Nuclear Structures (ANS) за елементите от водорода (Z = 1) до Lr (Z = 103). Той е изготвен като илюстративно приложение и дава пълна представа за подреждането на неутроните и протоните в атомните ядра. Структурата на протона, неутрона и електрона също е представена заедно с изчислените размери. С цел опростяване на чертежите на атомните ядра, формиращите ги протони и неутрони са представени със символи наподобяващи тяхната форма. Процесът на формирането на хелиеви ядра при радиоактивното алфа разпадане на тежките елементи също става ояевиден от самото подреждане на протоните и неутроните в ядрото. Вижда се, че положенията и дължините на квантовите орбити на електроните са напълно дефинирани от структурата на атомното ядро. Така периодичният закон на Менделеев добива по логичен смисъл: определящо е атомното ядро а не броят на електроните (при силна йонизация един атом може да загуби почти всички електрони, но структурата на неговото ядро не се променя).

 

Илюстровани извадки от БСМ-СГ теорията:

1       Въртящо се ядро на водородният и на хелиевият атом

2.       ПЕРИОДИЧНА ТАБЛИЦА НА ЯДРЕНИТЕ СТРУКТУРИ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ (чрез кликване върху елемента). Протоните и неутроните в ядрата на елементите са представени чрез опростени символи, но позволяващи пълната представа за пространствената структура на ядрaта на елементите, с инндентифицация на химическите валентности, вътрешни и вуншни шелфове, посока на химическите връзки и индицация за стабилни и нестабилни изотопи.

3.       3-Д проекции на атомни ядра на някои елементи: (хелий He, кислород O, неон Ne, аргон Ar, калций Ca, криптон Kr, сребро Ag, ксенон Xe, церий Ce, гадолиний Gd, волфрам W, злато Au, живак Hg, радон Rn).

4.       Структура на някои молекули.

5.       Молекула на аспирина представена чрез съществуващите досега атомни модели и чрез физичните атомните модели на БСМ. (in BSM_application_3.pdf)

6.       Подреждане на въглеродните атоми в някои нанотехнологични структури

7.       Структура  на ядрото на златото.

 

Публикации:

 Обновена страница: 30 Avgust 2023