Форум Хеликални Структури
Неизследвана концепция относно пространството
(физическият вакуум) води до нови открития
Черната
(невидима) материя не е само в далечните галактики – извод до който официалната
наука достигна през последните години. Ние живеем в океан от невидима материя –
около нас и в самите нас – това е невидима суперфинна структура на вакуума. Тя
е изградена от свръхмалки но свръхплътни субелементарни частици изграждащи също
и елементарните частици. Тази невидима структура стои зад квантовите свойства
на пространството, физичните полета (гравитационно, електрично и магнитно), инерцията,
скоростта на светлината, хода на времето и ефектите на Специалната и Обща
теория на относителността. Вселената не е разширяваща се тъй като червеното
изместване не от Доплеров тип. Теоретично невидимата структура може да пренася
неизвестен досега вид вълни разпространяващи се със свръхсветлинна скорост.
Публикувани книги от Стоян Съргойчев на английски и български (на английски под името Stoyan Sarg)
Нучна
монография от Стоян Съргойчев на английски “Базови структури на материята –
Супергравитационна Обединена Теория” (публикувана през 2006 г.):
http://www.trafford.com/Bookstore/BookDetail.aspx?Book=184137
Научно-популярен вариант на
монографията под заглавие “Отвъд видимата вселена” (публикувана през 2004 г.)
http://www.helical-structures.org/Book_BVU.htm
Книга на български: ПРОСТРАНСТВО МАТЕРИЯ ГРАВИТАЦИЯ, (публикувана от издателството на БАН
през 2007)
Дистрибутори:
Книжарница на БАН
София, ул. 15 Ноември Но 1 (Централната сграда на БАН)
Книжарница на БАН в
Пловдив: ул. Филип Македонски Но 29 (на ъгъла на бул. Руски, между гарата и
хотел Лайпциг)
“Силово Поле чрез Контрол на
Гравитацията – Теория и Експерименти” (публикувана през 2009 г.)
http://www.amazon.com/Field-Propulsion-Control-Gravity-Experiments/dp/144869308X
SARG
EFECT, SARG ANTIGRAVITY (САРГ ефект, САРГ антигравитация)
На 27 Годишна
конференция на Society for Scientific Exploration, 25-28 юни, 2008, Boulder, CO, USA, беше изнесен доклад “Гравито-инерционен ефект за
придвижване в пространството предсказан от БСМ – Супергравитационната Обединена
Теория”. Този новооткрит физичен ефект е различен от реактивният ефект
изплозван досега. При този ефект се получава векторно силово поле в резултат на
изменение на гравитационно-инерционната маса на обекта. Последното се постига
чрез модулация на параметрите на пространството (физичният вакуум). За целта се
използва ЕМ активирана плазма обгръщаща обекта на движение. Лабораторният ефект
демонстриращ това свойство е наречен “Стимулирана Аномална Реакция на
Гравитацията” (SARG effect). Пълен видеозапис на
доклада е поместен в официалната интернет страница www.scientificexploration.org а също и на youtube
в 3 части:
http://www.youtube.com/watch?v=s5ypGrw5q1w видеоклип част 1
http://www.youtube.com/watch?v=ZOY2mPmZjvE
видеоклип част 2
http://www.youtube.com/watch?v=NT7eHuSYayc видеоклип част 3
Ключови думи
за Интернет: SARG effect, SARG
antigravity, SARG propulsion.
На 26 Годишна
конференция на Society for Scientific Exploration, 30 май – 2 юни, 2007,
University of Michigan, Lancing, MI, USA, беше демонстриран за
първи път уникален експеримент показващ движение базирано на гравито-инерционен
ефект, теоретично предсказан от БСМ – Супергравитационната Обединeна Теория, автор Stoyan Sarg (Стоян Съргойчев). Показаният
експеримент демонстрира един принципно нов механизъм за придвижване в
пространството, базиран на подходяща модулация на параметрите на физичният
вакуум. Използваният технически подход наречен “хетеродинен метод” (открит от Stoyan Sarg) позволява квантово-механично взаимодействие между
осцилиращи ионно-електронни двойки, в неутрална плазма и една от основните честоти на
структурата на физичният вакуум, идентифицирана теоретично, а известна
експериментално като Комптънова честота 1.236х10^20 Hz. Физичен модел на електрона бeше публикуван от автора във Physics Essays, v. 62, No. 4, 206-2007, (2003) (Интернационален рефериран журнал посветен
на фундаментални проблеми във физиката). Новооткритият ефект позволява за първи
път обяснение на наблюдавани физически ефекти свързани с НЛО, които досега се
игнорираха от официалните научни среди.
Видеоклипове
на експериментите в Интернет:
http://www.youtube.com/watch?v=TL4SG3LxWho
SARG antigravity 1-st experiment (първи еksперимент)
http://www.youtube.com/watch?v=ffAPpWq7kTo
Sarg antigravity in light (втори еksперимент на светло)
http://www.youtube.com/watch?v=vq0HAhV7Lgs
Sarg antigravity in dark (втори експеримент на тъмно)
http://www.youtube.com/watch?v=o2r3tiPDqVE
SARG propulsion effect (трети
експеримент) в затворен прозрачен цилиндър
Експериментите
демонстрират уникален гравитационно-инерционен ефект наречен САРГ ефект
(Стимулирана Аномална Реакция на Гравитацията)
са показан в http://youtube.com/watch?v=TL4SG3LxWho
Keyword: SARG-ANTIGRAVITY, SARG gravito-inertial effect
Защо е необходима единна физична теория и какво може да донесе тя
Много от наблюдаваните явления в настоящият момент са още загадъчни за
науката. Споменавани обикновенно като парадокси, на тях не се обръща достатъчно
внимание, а редица от тях като НЛО например се третират даже несериозно. В
действителност явленията явяващи се като парадокси заемат една твърде широка
област в съвременната физика: от света на елементарните частици до
космологичните явления. За тяхното възможно обяснение са изградени и
продължават да се градят твърде много абстрактни теории, често влизащи в
противоречие помежду си. Модерната физика на 20 век, базирана на квантовата
механика и теориите на относителността е постигнала много успехи. Но тя съдаржа
и много нерешени проблеми както от физически така и отпринципен характер. Eдин от
принципните проблеми е този, че правилата на човешката логика са изключени в
някои определено важни области от физиката, като например квантовата механика и
са подменени с математическа логика. В резултат на
това, принципа на причинно-следствените връзки, например, не се съблюдава при
елементарните взаимидействия и редица модели на квантовата механика а
впоследствие това се отразява фатално за фундаменталното разбиране на важни
физични процеси. Човешката логика е обявена за непълноценна при света на
елементарните частици а е възприет принципа на неопределеността. Въведени са
много правила неподдаващи се на логическо обяснение, които в редица случаи се нарушават
(например СРТ теоремата при взаимодействията на елементарните частици).
Известно е, че съществуват редица противоречия между квантовата механика и
теорията на относителността. Нерешени проблеми на атомно ниво засягат сериозно
приложните науки. От една страна тези науки получиха огромен напредък
благодарение на модерни технологии, докато от друга се чувствува липсата на
ясно дефинирана вразка със съществуващите модели на атомите. Това затруднява
теоретичният анализ на важни области като например енергийните процеси при
биомолекулите, подреждането на атомите при нанотехнологиите създаване на нови
материали и други. Проблемите най пряко са свързани с модела на атома и
неговото ядро (което не може да се разглежда отделно от елементарните частици).
Сегашните квантови модели на атома са по скоро математически отколкото физични.
(Редица проблеми съществуващи още от преди 80 години не са разрешени, например
защо електонът не пада върху ядрото, защо възможните електронни орбити на
модела нямат гранични условия и много други). Молекулярната биология, например,
се сблъсква с редица парадокси, при анализа на биомолекулите, използвайки
атомните модели на квантовата механика.
В същото време когато, човешката логика е изключена от редица явления при
елементарните частици и атомни процеси, тя работи безгрешно в обласста на
компютрите и кибернетиката. Основните правила при тези науки, обаче са базирани
на ясна и правилна основа. Тогава можем да се запитаме: Не е ли парадокс да се
обявява, че човешката логика не е всъстояние да работи в определена област? А
ако проблемът не е в човешката логика а е резултат на недостатъчно пълна
представа за света и материята? В такъв случай, нашето познание би могло да
баде само частично близко до истината в някои области, докато в други то може
да бъде и твърде далеч.
В последните няколко
години редица отделни изследователи, а сащо така и групи или частни институции
се насочиха към изследване на физични явления които преди това а и досега се
считат от официалната наука (физиката) като парадокси. Затова те обикновенно са
премълчавани не само в научните среди но и в средствата за масова информация.
Интернет обаче даде възможност на търсещи изследователи да комуникират помежду
си и да обменят информация относно правени експерименти от неконвенционални
изследователи, каквато обикновено липсва в официалните научни списания. В
резултат на това редица експерименти смятани доскоро за парадокси биват успешно
дублицирани с потвърждажане на резултатите. Определено може да се каже че
най-голям интерес има към експерименти на Никола Тесла, правени преди сто
години. В момента Интернет е залят с информация за този велик изследовател и
откривател. Много съвременни изследователи които се запознават с неговите
експерименти и идеи считат, че неговите идеи и разбирания за пространството и
материяата са били значително по-напред от тогавашната, а в някои случаи и от
сегашната академична мисъл. Не случайно експериментите му свързани с окритата
от него Радиална енергия не се разбират от официалната наука и досега. А
главната причина е, че той е имал друга концепция за пространството (известно
също под термина физически вакуум). Неговата концепция е базирана на
саществуването на естествена среда – Етер. Яростен защитник на същата концепция
е бил и Джеимс Максвел – създателят на модерната електродинамика. В момента
официалната физика се бори със един сериозен проблем който е създаден преди 80
години с отричането на Етера, като не смее да се ангажира с промяната на
концепцията за пространството. В резултат на това се явява парадоксът: да се
изучават свойствата на нещо, докато реалното съществуването на това нещо (Етер)
се отрича. При такъв подход само абстрактни математически концепции могат
да се развиват, докато човешката логика пропада по много пунктове. Това е било
обект на сериозни насъгласия преди 80 години но не и сега. Дори Айнщаин не е
бил сагласен с формулираната през 1925 година концепция за пространство-време в
квантовата механика, валидна и досега. Проблемът с възприемането на
съществуваща среда (Етер) сега обаче не е така безболезнен както преди 100
години. Твърде много суперабстрактни теории биха били застрашени. Каква била
ползата, обаче:
Стъпването на правилна фундаментална позиция относно пространство време и
материя ще доведе до изграждане на ясно аргументирана и единна теоретична база
при която човешката логика и разбиране ще бъдат напълно реабилитирани. Това ще
даде небивал тласък на приложните науки. Това предвиждане може да се подкрепи
сас следният пример. Защо компютърните науки и приложения достигнаха до такъв
бум? Защото са базирани на ясно определена фундаментална концепция и човешката
логика работи безотказно на всяко ниво – от най-долното до най-горното.
В момента все по-определено се счита
(даже и в официалните академични среди) че пространството съдържа огромна
скрита енергия наричана (може би неправилно) нулева енергия) zero point energy (ZPE) на вакуума. Но кой е носителят на тази енергия,
ако пространството е празно? А не е ли парадокс също че ние може би живеем в
океан от енергия а глобално страдаме от енергийна криза? Такъв абсурд не
заслужава ли по-вече внимание и усилия от теоретиците? Да не гожорим, че
правилното разбиране на фундаменталната концепция за пространството може да
доведе и до осъзнаване на друг не по-малко важен проблем: Реални ли са НЛО и
ако да, следва че ние не сме сами. Тогава какво става с тезата че живота е
зароден на Земята, за което сега само наивници могат да вярват (в Калифорния
вече се дискутира дали да не се включи в учебниците алтернативната идея, че
животът не е създаен да Земята). А освен това веднага идва и друг извод, че би
могло да се пътува до други слнчеви системи и то най-вероятно чрез непознат за
човечеството метод за предвижване. Това са само някои от потенциалните
достижения които може да очакваме ако се заемем със реформирането на една
отживяла вече фундаментална концепция за пространството.
Basic
Structures of Matter
S. Sarg
(Archived in electronic
collection, National Library of Canada, 2002, AMICUS No. 27105955)
Базови Структури на Материята
(Електронен архив в Националната Библиотека на Канада, 2002, AMICUS No. 27105955)
Най нови интердисциплинарни изследвания между различни области на физиката
и химията водят до заключението, че пространството в което живеем и наблюдаваме
(известно като вакуум) не е празно. В резултат на научно търсене на
необходимата структура е достигнато до триизмерен структурен модел, който
показва неочаквано добро съотвестствие със експерименталните данни и физични
параметри в извънредно широк диапазон на физичните процеси: от елементарните
частици до космологични явления. Съгласно този модел, пространството в което
ние живеем и наблюдаваме, притежава скрита за нашите уреди структура от
субелементарни частици с огромна плътност, подредени в диамантено-подобна
решетка от нодове. Тези нодове, няколко порядъка по-малки от елементарните
частици, са с гъвкава геометрия. Тази структура се поддържа от първична
гравитация, действаща в празно прострнство със сили обратно-пропорционални на
куба от разстоянието между субелементарните частици (за разлика от откритата от
Нютон гравитация обратно пропорционална на квадрата от разстоъанието). Нодовете
на решетката са способни да вибрират и взаимодействуват по сложен начин,
саздавайки условия за добре познатите ни физични полета: електрическо, магнитно
и Нютонова гравитация. От друга страна тяхната гъвкава структура, позволява да
бъдат частично сгавани и измествани от по-плътни структури на движещите се
елементарните частици (формирани от същите субелементарни частици но подредени
в различна структура). По този начин те игаят определена роля при инерционната
маса на атомната материя. Дистанцията между нодовете слабо се влияе от масивни
астрономически тела. Това модулира пространството, в което ние съществуваме и е
причина за релативистичните ефекти, известни от Общата теория на
относителността. Фотоните са специфични вълни със сложна структура а
структурата на пространството е причина за постояната скорост на светлината.
Елементарните частици, електроните, протоните и неутроните имат също структура,
която е изградена от същите субелементарни частици. Новото откритие води до
значителна промяна на представите ни за материалният свят и за връзката
материя-енергия-пространство-време. На базата на това откритие е построена нова
физична теория от унифициран тип базирана на корегирани фундаментални основи.
Тя е наречена “Базови Структури на Материята” (БСМ) (Basic Structures of Matter, (BSM)). При новата
физическа постановка принципа на причинно-следствените връзки е абсолютно
спазен, а законите на човешката логика са валидни за всички области. Тези два
основни принципа подсилват неимиверно ефективността на анализа при изследване
на сложни физични явления. Така, например, успешно са разшифровани структурите
на елементарните частици, включително и на протона, неутрона и електрона, чрез
анализ на данните от проведените многобройни експерименти, но от нова гледна
точка. Оказва се също, че протоните и неутроните в атомните ядра са подредени в
строго определен ред, чиито закономерности точно съвпадат с груповата и редова
структура на Менделеевата таблица. (Виж по-долу относно приложението Атлас на
Атомните Ядрени Структури). Тази структура всъщност дефинира положението на
електронните орбити. Получените атомни модели съдържат всички особености на
реалните атоми и са лишени от редица недостатъци на пленетарните
квантово-механични модели (електронните орбити се определят не от вероятностни
съображения а от ядрената структура, а освен това орбитите притежават гранични
условия.). Едновременно с това предложените атомни структури имат същите
квантово-механични характеристики (енергийни нива и взаимодействия). Техните
физични размери са изчислени и съпоставени с експериментално определените
междуатомни разстояния при молекулите. Размерите на протона са допълнително
проверени чрез молекулярен вибрационен модел на водородната молекула Н2,
който е съпоставен с реални оптически спектри.
Теорията Базови Структури на Материята е написана като научна дисертация с
необходимият съпровождащ математически апарат. Материалът е богато илюстриран с
фигури илюстриращи модели, графични резултати от математическия анализ, и
експериментални данни, използвани за съпоставка на моделите. Дисертацията
съдържа 12 глави, като са засегнати области от елементарните частици до
космологични явления. Атласът за атомните ядра е оформен като отделно
приложение към теорията.
Един от най-важните резултати от БСМ е Атласът на атомните ядрени структури
Atlas of Nuclear Structures (
Илюстровани
извадки от БСМ теорията:
1 Въртящо се ядро на водородният и на
хелиевият атом
2. Периодична таблица на ядрените структури
на елементите (чрез кликване). Протоните и
неутроните в ядрата на елементите са представени чрез опростени символи но
позволяващи пълното възпроизвеждане на пространствената структура на ядрaта.
3. 3-Д проекции на атомни ядра на някои елементи: (хелий
He,
кислород O, неон
Ne, аргон Ar,
калций Ca,
криптон Kr,
сребро Ag,
ксенон Xe, церий Ce,
гадолиний Gd, волфрам W, злато Au, живак Hg, радон Rn).
4. Структура
на някои молекули.
5. Молекула на аспирина
представена чрез съществуващите досега атомни модели и чрез физичните атомните
модели на БСМ.
6. Подреждане на
въглеродните атоми в някои нанотехнологични структури
7. Структура на ядрото на златото.
Потенциални
приложения на БСМ
По-важните приноси които биха могли да последват в резултат на прилагането
на БСМ в различни области на естествените науки, са представени като отделни
приложения:
1.
BSM_Application_1.pdf: New vision about a controllable fusion reaction D+D->He with efficient energy yield
БСМ
Приложение 1: Концепция за контролируема термоядрена реакция
от типа
D + D -> He (термоядрен
синез на деутерон в хелий) с положителен енергиен добив
3.
BSM_Application_3.pdf: Theoretical analysis of biomolecules
using BSM models БСМ
Приложение 3: Нов метод за
теоретичен анализ на биомолекулите използвайки моделите на БСМ. Резултат – формулиране на три
хипотези; 1. Енергиен натрупващ механизам при протеините (включително ДНК); 2.
Участие на ДНК в уникален синхронизиращ механизам определящ клетъчният цикъл;
3. Бинарен декодиращ механизъм при декодирането на 20-те аминокиселини.
(публикувана на английски в Journal of Theoretics (www.journaloftheoretics.com))
4. Приложение 4. Структурно моделиране при
нанотехнологиите, използвайки физичните атомни модели на БСМ